Молитва за децата на България

25.01.2013

"Европа пропусна да си научи уроците от екологичните катастрофи"

24.01.2013

Джон Видал, „Гардиън“, 23.01.2013

Разчитане на първите сигнали можеше да предотврати загуби на хиляди човешки животи и увреждане на екосистеми, според доклад на ЕАОС
Останките от четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил.“ Европа пропусна да си научи уроците от много екологични и здравни катастрофи като тази в Чернобил, предупреждава докладът.


Фото: Игор Костин / Corbis

Eвропа пропусна да си научи уроците от много екологични и здравни бедствия като катастрофата в Чернобил, оловните горива и инсектицидите с ДДТ, а сега пренебрегва сигналите от измирането на пчелите, генномодифицираните храни и нанотехнологиите, според доклад на Европейската агенция за околна среда (EАОС) в 800 страници.

Хиляди човешки животи можеха да бъдат спасени, и дълбоки екологични щети – предотвратени, ако „принципа на предпазливостта“ беше приложен въз основа на ранните предупреждения, твърдят авторите на излязъл в сряда доклад под заглавие „2013 Закъснели уроци от ранните предупреждения.“

Те обвиняват индустрията, че работи за да корумпира и подкопае регулаторните механизми чрез фабрикуване и манипулиране на изследвания и натиск върху правителствата за финансови печалби. „Те преднамерено наемат уважавани учени, медийни експерти и политици, които да оспорват всяко свързване на продуктите им с евентуални рискове. Някои индустриални групи и мозъчни тръстове явно са възприели стратегията да всяват съмнение, да пренебрегват научните сведения за опасности и да се оплакват от свръхрегулация, с цел да подкопаят вземането на предохранителни решения.“

С цел да подобри разбирането на научната информация, рецензираното изследване разглежда 18 области, включително излъчванията от мобилни телефони, таблетките за контрол на раждаемостта във водна среда и инвазивните биологични видове. То доказва, че правителствата често закъсняват твърде много с приемането на закони, които да ограничат смъртността или масовите финансови загуби и е много вероятно да се съпротивляват срещу каквато и да било регулация. Авторите са разкрили над 80 случая, при които не са били въведени регулации, докато не е станало ясно дали рисковете от дадена технология или химикал са реални или недоказани.

Ядрена енергия

Според изследването катастрофата във Фукушима през 2011 г. може да е излъчила два пъти повече радиация отколкото признава японското правителство. Според авторите, изтичането на радиоактивен цезии-137 от Фукушима е започнало по-рано отколкото признават властите, продължило е по-дълго и се разпространило в много по-широка територия отколкото се вярваше досега.
Авторите твърдят, че е прекалено рано за да се правят каквито и да било отговорни изчисления на потенциалното въздействие от катастрофата във Фукушима върху човешкото здраве.

Докладът отново отваря фронта на противоречие между защитници и опоненти на ядрената енергия по въпроса за здравните щети от чернобилската катастрофа през 1986. Докато Световната здравна организация /СЗО/ твърди, че само 28 души са загинали и изчислява броя на възможните смъртни случаи от рак на 4000, изследването на ЕС заявява, че смъртността може да се изчислява „най-малко между 17,000 и 68,000 за период от 50 години“.

В остро противоречие с твърденията на проядените защитници, според които катастрофата е причинила съвсем малко допълнителни заболявания от рак, докладът сочи, че е погрешно последиците от Чернобил да се свеждат единствено до рака. „Нераковите въздействия след Чернобил може да са много значими, в т.ч. имунологични разстройства и сърдечносъдови заболявания – особено сред младите,“ гласи той.

Инцидентите с реактори са посочени като най-сериозната обозрима заплаха свързана с ядрената индустрия. Според изследването, възможността от значими ядрени инциденти в бъдеще се е покачила двайсеткратно след Фукушима.
Отдавна трябваше да бъде предприето незабавно преработване на методите, по които се оценява сигурността на атомните електроцентрали, твърди изследването. „Независимо от личните виждания за рисковете и ползите от ядрената енергетика, ясно е че възможността за катастрофални инциденти трябва да се включи в разчетите на политическите и регулаторни процеси за вземане на решения. Както регулациите за действащи ядрени реактори, така и проектните изисквания за всеки предложен реактор трябва да бъдат сериозно преоценени.“

Генномодифицирани храни и култури

Докладът твърди също, че генномодифицираните култури не носят преки ползи за потребителите. Те са обект на пресилена еуфория, не са непременно безопасни, и са силно неподходящи за мнозинството от фермерите по света.
Той доказва, че йерархични ГМ компании цинично манипулират международните системи за патенти и субсидии за да си осигурят максимални печалби. „Модифицирането на генотипове за регистриране на патенти и защита на видови вариации осигурява финансови приходи много по лесно отколкото всички иновативни опити за покриващи насаждения, ротация на култури, компостиране, самонасочвано обучение на фермерите, програми за микро-маркетинг и кредитиране,“ гласи той.

Изследването сравнява потенциала на високоресурсното генномодифицирано земеделие и нискотехнологични „агро-екологични“ методи, които се ползват все по-широко от земеделците в развиващите се страни, и заключва, че рисковете свързани с ГМ се подценяват, докато ползите се преувеличават.

„Трупат се доказателства, че твърденията за ползите са раздути, и че има обратни ефекти. Ползите, които вероятно са преувеличени, засягат по-малката употреба на пестициди, намаленото използване на по-отровни пестициди, повишените добиви и приходи на фермерите. Сигурността на генномодифицираните култури се предполага винаги, когато липсват доказателства за вреди, сякаш това е равнозначно на доказана липса на вреди, което явно е погрешно. По този начин много от изводите за сигурността… се основават на презумпции вместо на доказателства.“

Изследването не отхвърля генномодифицираните култури, но твърди, че полезността им е ограничена от начина, по който се ползват понастоящем. Вместо да бъде широко-използвана технология, ГМ е ограничено в много малко страни и до едва 3% от световната обработваема земя, твърди докладът. „Изненадващо е, че въпреки повече от 30 години на изследвания и развитие, и близо 20 години на търговска употреба на генномодифицираните продукти, само две характеристики имат пазарно значение – толерантността към хербициди и производството на инсектициди. И дори те са пропорционално развити само в малък брой страни. Според изчисления, произлизащи от индустрията генномодифицираната култивация покрива огромен брой хектари в глобален мащаб, но при проверка се оказва, че подкрепата за ГМ култури по света е разпределена неравномерно.“

Към оригинала на статията: тук

„Европа пропусна да си научи уроците от екологичните катастрофи“

24.01.2013

Джон Видал, „Гардиън“, 23.01.2013

Разчитане на първите сигнали можеше да предотврати загуби на хиляди човешки животи и увреждане на екосистеми, според доклад на ЕАОС
Останките от четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил.“ Европа пропусна да си научи уроците от много екологични и здравни катастрофи като тази в Чернобил, предупреждава докладът.


Фото: Игор Костин / Corbis

Eвропа пропусна да си научи уроците от много екологични и здравни бедствия като катастрофата в Чернобил, оловните горива и инсектицидите с ДДТ, а сега пренебрегва сигналите от измирането на пчелите, генномодифицираните храни и нанотехнологиите, според доклад на Европейската агенция за околна среда (EАОС) в 800 страници.

Хиляди човешки животи можеха да бъдат спасени, и дълбоки екологични щети – предотвратени, ако „принципа на предпазливостта“ беше приложен въз основа на ранните предупреждения, твърдят авторите на излязъл в сряда доклад под заглавие „2013 Закъснели уроци от ранните предупреждения.“

Те обвиняват индустрията, че работи за да корумпира и подкопае регулаторните механизми чрез фабрикуване и манипулиране на изследвания и натиск върху правителствата за финансови печалби. „Те преднамерено наемат уважавани учени, медийни експерти и политици, които да оспорват всяко свързване на продуктите им с евентуални рискове. Някои индустриални групи и мозъчни тръстове явно са възприели стратегията да всяват съмнение, да пренебрегват научните сведения за опасности и да се оплакват от свръхрегулация, с цел да подкопаят вземането на предохранителни решения.“

С цел да подобри разбирането на научната информация, рецензираното изследване разглежда 18 области, включително излъчванията от мобилни телефони, таблетките за контрол на раждаемостта във водна среда и инвазивните биологични видове. То доказва, че правителствата често закъсняват твърде много с приемането на закони, които да ограничат смъртността или масовите финансови загуби и е много вероятно да се съпротивляват срещу каквато и да било регулация. Авторите са разкрили над 80 случая, при които не са били въведени регулации, докато не е станало ясно дали рисковете от дадена технология или химикал са реални или недоказани.

Ядрена енергия

Според изследването катастрофата във Фукушима през 2011 г. може да е излъчила два пъти повече радиация отколкото признава японското правителство. Според авторите, изтичането на радиоактивен цезии-137 от Фукушима е започнало по-рано отколкото признават властите, продължило е по-дълго и се разпространило в много по-широка територия отколкото се вярваше досега.
Авторите твърдят, че е прекалено рано за да се правят каквито и да било отговорни изчисления на потенциалното въздействие от катастрофата във Фукушима върху човешкото здраве.

Докладът отново отваря фронта на противоречие между защитници и опоненти на ядрената енергия по въпроса за здравните щети от чернобилската катастрофа през 1986. Докато Световната здравна организация /СЗО/ твърди, че само 28 души са загинали и изчислява броя на възможните смъртни случаи от рак на 4000, изследването на ЕС заявява, че смъртността може да се изчислява „най-малко между 17,000 и 68,000 за период от 50 години“.

В остро противоречие с твърденията на проядените защитници, според които катастрофата е причинила съвсем малко допълнителни заболявания от рак, докладът сочи, че е погрешно последиците от Чернобил да се свеждат единствено до рака. „Нераковите въздействия след Чернобил може да са много значими, в т.ч. имунологични разстройства и сърдечносъдови заболявания – особено сред младите,“ гласи той.

Инцидентите с реактори са посочени като най-сериозната обозрима заплаха свързана с ядрената индустрия. Според изследването, възможността от значими ядрени инциденти в бъдеще се е покачила двайсеткратно след Фукушима.
Отдавна трябваше да бъде предприето незабавно преработване на методите, по които се оценява сигурността на атомните електроцентрали, твърди изследването. „Независимо от личните виждания за рисковете и ползите от ядрената енергетика, ясно е че възможността за катастрофални инциденти трябва да се включи в разчетите на политическите и регулаторни процеси за вземане на решения. Както регулациите за действащи ядрени реактори, така и проектните изисквания за всеки предложен реактор трябва да бъдат сериозно преоценени.“

Генномодифицирани храни и култури

Докладът твърди също, че генномодифицираните култури не носят преки ползи за потребителите. Те са обект на пресилена еуфория, не са непременно безопасни, и са силно неподходящи за мнозинството от фермерите по света.
Той доказва, че йерархични ГМ компании цинично манипулират международните системи за патенти и субсидии за да си осигурят максимални печалби. „Модифицирането на генотипове за регистриране на патенти и защита на видови вариации осигурява финансови приходи много по лесно отколкото всички иновативни опити за покриващи насаждения, ротация на култури, компостиране, самонасочвано обучение на фермерите, програми за микро-маркетинг и кредитиране,“ гласи той.

Изследването сравнява потенциала на високоресурсното генномодифицирано земеделие и нискотехнологични „агро-екологични“ методи, които се ползват все по-широко от земеделците в развиващите се страни, и заключва, че рисковете свързани с ГМ се подценяват, докато ползите се преувеличават.

„Трупат се доказателства, че твърденията за ползите са раздути, и че има обратни ефекти. Ползите, които вероятно са преувеличени, засягат по-малката употреба на пестициди, намаленото използване на по-отровни пестициди, повишените добиви и приходи на фермерите. Сигурността на генномодифицираните култури се предполага винаги, когато липсват доказателства за вреди, сякаш това е равнозначно на доказана липса на вреди, което явно е погрешно. По този начин много от изводите за сигурността… се основават на презумпции вместо на доказателства.“

Изследването не отхвърля генномодифицираните култури, но твърди, че полезността им е ограничена от начина, по който се ползват понастоящем. Вместо да бъде широко-използвана технология, ГМ е ограничено в много малко страни и до едва 3% от световната обработваема земя, твърди докладът. „Изненадващо е, че въпреки повече от 30 години на изследвания и развитие, и близо 20 години на търговска употреба на генномодифицираните продукти, само две характеристики имат пазарно значение – толерантността към хербициди и производството на инсектициди. И дори те са пропорционално развити само в малък брой страни. Според изчисления, произлизащи от индустрията генномодифицираната култивация покрива огромен брой хектари в глобален мащаб, но при проверка се оказва, че подкрепата за ГМ култури по света е разпределена неравномерно.“

Към оригинала на статията: тук