„Зелена икономика в съвременните градове между растеж и устойчивост“ беше темата на конференцията, организирана в края ноември от Зелените и фондация „Зеленика“ с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“. В събитието взеха участие Министърът в регионалното правителство на Брюксел по въпросите на околната среда, енергетиката и урбанистиката Евелин Хютеброк, д-р Хорхе Нунез Ферер – старши научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, редица изтъкнати специалисти от граждански организации, бизнес компании и браншови организации, работещи в областта на околната среда, енергетиката и урбанистиката.
Конференцията е залючителна за серия събития, проведени през изминала година на места, в които Зелените имат силно присъствие в местните власти: Асеновград, Горна Малина, Сливен и София. Дискутираните теми бяха свързани със зелените икономически политики, осигуряването на благоприятна и здравословна среда на живот и прилагането на модели за устойчиво местно развитие (зелена инфраструктурата, устойчив и отговорен туризъм, енергийна независимост на общините, нулеви отпадъци в кръговата икономика, изграждане на местен капацитет и стимулиране на разкриването на „зелени“ работни места).
Специфично предизвикателство пред нас е да се освободим от стигмата на противопоставянето на икономиката и екологията, заяви при откриване на форума Зарица Георгиева, Съпредседател на Зелените. Време е да преосмислим икономиката, като поставим в центъра й благоденствието на човешките същества, на живота и на планетата като цяло. Възобновяемите енергийни източници отварят безкрайни нови възможности за по-ефективен бизнес и за устойчиво развитие. А спечелената като резултат независимост се изразява в “бонуси” на много нива: повече индивидуална и финансова свобода, повече местни производства и съпровождащи ги зелени работни места, по-силни местни общности, а във външнополитически план – по-малко зависимости от глобалните сили, подчерта Зарица Георгиева.
Съвременните градове могат да се използват като инструменти за решаване екологични проблеми, защото са източник на иновации, които могат да се използват в тази насока. Това бе един от изводите на г-жа Евелин Хютеброк – специалeн гост на конференцията “Зелена икономика в съвременните градове между растеж и устойчивост”по покана на Зелените. Хютеброк е депутат в парламента на регион Брюксел, министър на екологията и благоустройството в Регионалното правителство на Брюксел (2004-2014) и член на управляващото бюро на Европейската зелена партия. По време на изказването си тя представи някои от реализираните проекти за устойчиви сгради и квартали в Европа и подчерта, че подобно устойчиво планиране има силно изразен социален ефект заради създаването на нови работни места. При планирането на устойчива градска среда се сключват т.нар. „договори за устойчиви квартали“ (sustainable neighbourhood contracts), които включват не само градско планиране, но и социални ангажименти, информационни кампании, работа със социални и екологични НПО, активно включване на цялата местна общност във взимането на решения.
Г-жа Хютебрюк допълни също, че устойчивото планиране на града не може да мине и без две много важни групи дейности: образование и информираност на гражданите, и устойчива прехрана. Последната включва споделени градини и кухни, градско земеделие, специално внимание към храната в училищните столове и лавки и политики, споделящи концепцията на движението за „бавно хранене“ (Slow Food). Социалният аспект на комуналните градини включва и интегрирането на различни възрастови групи (особено деца и възрастни хора) в дейности в полза на общността.
Друг важен аспект от регионалните екологични политики е управлението на зелените площи. По думите на министър Хютеброк, 14 % от парковете в и около Брюксел са част от мрежата „Натура 2000“, а въздухът и водните площи са в съответствие с националните и международни климатични регулации.
„Брюксел е успял да редуцира въглеродните си емисии с 18% до края 2014 година“, подчерта още тя и допълни, че съществени успехи са постигнати и в сферата на водното регулиране, което е важно не само с оглед на намаляването консумация на вода, но и заради местния климат и обилните летни валежи, които поставят града под постоянна заплаха от наводнения.
Градовете на бъдещето или т.нар. пост-въглеродни градове трябва да надграждат високите технологии и устойчивите бизнес начинания с решения, насочени към повишаването на трудовата заетост. Това заяви д-р Хорхе Нунез Ферер, старши научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Той представи проекта „Градовете след въглеродната ера“ (Post Carbon-era Cities, PoCaCito) и очерта модел на планиране, различен от традиционните обществени обсъждания, които според него протичат или твърде формално, или без ясна връзка с реално постижимото на прагматично и техническо ниво. Новият модел вече се прилага в градове в Испания, Чехия, Германия, Хърватска и др. Концепцията е основана на идеята, че гражданите отдавна не са само консуматори, но и сериозни източници на полезна информация (дори докато крачим по улицата, мобилният ни телефон може да генерира данни за пътникопотоците в града).
Концепцията за пост-въглеродни градове до голяма степен се базира на идеята за „умни градове“ (smart cities). Първият етап от иновативния метод на градско планиране включва първоначална експертна оценка на състоянието на градската среда по различни показатели. Това задава рамката, в която се организират уъркшопове за различни граждански групи за изграждането на визия за бъдещето на града. Това включва и техники като рисуване, за да се преодолее негативната нагласа и да се мисли за бъдещето на града чрез позитивна визия – какво искаме да видим в него. По нататък приоритетите на развитие се подреждат в „мисловна карта“ (mind map), а последният етап от е т.нар. backcasting – поетапно връщане назад от визията за бъдещето към настоящото състояние с очертаване на конкретни цели във времето със съответните срокове, в които трябва да бъдат достигнати. В последния етап експерти създават модел за оценка и планиране. Подобни работни групи след това се правят и с останалите заинтересовани страни в процеса, например администрация и инвеститори, за да се достигне до обща визия и интегрирана система за градско планиране в съответствие с дългосрочно поставени цели. „Общият извод е, че градските структури трябва да бъдат отворени, включващи и достъпни. И далеч не всички решения в тази посока са свързани с високи технологии и обилно финансиране, доста от тях са въпрос на политическа воля на местно и национално ниво“, категоричен бе Ферер.
Иван Велков, заместник-председател на Столичния общински съвет, избран от Зелените, който беше модератор и участник в дискусиите, сподели: “Участниците в конференцията, както експертите и презентаторите, така аудиторията, говореха на един език в дискусиите и споделянето на опит. Общите възгледи и желанието да се търсят ефективни модели за споделяне на добри практики и растящият капацитет стават стимул и посока за еволюционни промени в цели сектори и обществени взаимоотношения, и това все повече звучи не утопично, а визионерски.“ 
