Зелените

Милена Маринчева

Родена съм и живея в София. На 30 години съм. Неомъжена. Образование – висше, магистър по Източно-азиатски култури с японски език. Бакалавър – Начална училищна педагогика. И двете специалности завърших в СУ „Св. Климент Охридски“. Владея английски, руски, японски език.

Тренирала съм карате До и Айкидо. Карам колело, грижа се за 9 годишен котарак. Рисувам фантастични и природни картини. Харесвам къмпинги, снимки, пътешествия и научнопопулярни филми. Песните и танците също не са ми чужди. Оценявам високо музикални произведения от рок до класика. Занимавам се с фотография.

Член съм на Български антарктически институт и съм участник в две експедиции с проф. Христо Пимпирев. Успешните ми проекти: филмът „Антарктида 2012“, излъчван по БНТ , редица фотоизложби. Активно се занимавам с популяризирането на дейността на българските полярници. Подготвям нов проект, описващ живота на българските учени: филм и книга „Пътуване до Ливингстън“.

Работила съм в частния сектор – финансов и сертификация на производствени процеси по европейски стандарти. Последното ми работно място бе СУ „Св. Климент Охридски“ в отдел „Международна дейност“, където прекратиха трудовия ми договор неправомерно, обвинявайки ме в участие в протести. Изправям се срещу тях с два съдебни иска – възнамерявам да търся правата си. Не спирам да протестирам. Имам участия в различни телевизионни формати по тези теми, както и по антарктическите повече от 5-6 години.

Защо в политиката?

Чувствам се сигурна в уменията си да да убеждавам хората с факти. Опитът ми в интеркултурна среда ми даде възможност да се науча да бъда дипломатична и в същото време твърда. За мен интересът на България и на хората е на първо място! Смятам, че когато хората са гласували доверие някому, той е длъжен първо да се допитва до тях, после до експерти и накрая да се съобрази с други фактори, били те и геополитически.

Девизът ми: „Честното и отворено към хората управление е път към успеха на всеки политик!“ Поставям „човешкото и естествено поведение“ за свой приоритет.

На първо място си поставям за цел, да си върнем доверието на ЕС. Фактът, че са спрени фондове по програми като „Околна среда и води“ говори, че Европа ни няма доверие как харчим тези пари и имат ли отчетност. Целта ми: да върнем тези средства отново у нас.

На второ място поставям за своя цел стимулирането на малките производители.

В България има много хора, които все още въпреки трудностите произвеждат и имат нужда от подкрепа както на експертно ниво така и чисто човешка – с разбиране.

На трето място поставям еко-образованието на децата още от ранна детска възраст. Разработила съм проект за възпитаване на децата в „стресови ситуации“ – бедствия, аварии и други застрашаващи живота им събития. Тренировки със симулатори, ролеви игри и цветни рисунки са едни от малкото методи, които психологически влияят на малките и на техните родители и биха възпитали у тях както да пазят себе си, така и околните. Методът е заимстван от японската образователна система и включва основно практически занимания и би могъл да спечели подкрепа и в Европа. Планетата е наш дом, но тя също е жива и поднася изненади, за които трябва да бъдем подготвени. Да научим децата си къде отиват отпадъците и колко е лошо да рушим природата е втората част от този проект – игри, филмчета и т.н.

В тази връзка, на четвърто, но не и на последно място смятам за приоритет запазването на дивата природа в България и по света. Човешката дейност е най-големият враг на природата и трябва да бъде контролирана – строителство, индустрия, добив на полезни изкопаеми, изграждане на пречиствателни станции, оценка на риска от определени действия /производство, индустрия и т.н./. Необходимо е изработване на строги правила и наказания за хора, които нарушават цялостта на природата. Топенето на ледовете и на двата полюса показва, че е започнал необратим процес, който поне можем да забавим, чрез запазване на последните диви места. България също е длъжна да бъде част от световните решения за опазване на околната среда и водите и първата стъпка за това е контролът на местно ниво.