От Андрей Ковачев, съпредседател на ПП „Зелените”
Здравейте скъпи приятели, съмишленици и симпатизанти,
На първо място бих искал да благодаря за критиката, която отправяте към нас в последните дни. Ние от ПП “Зелените“ приемаме напълно сериозно вашите притеснения и мога да ви уверя, че ще положим всички усилия, за да оправдаем вашето доверие. Позволете ми да отговоря на вашите писма както лично, така и в качеството си на съпредседател на ПП “Зелените“ далеч от всякакви емоции.
Първата част на това писмо отразява официалното становище на Националния съвет на ПП Зелените, във втората част съм си позволил да споделя с вас някои лични размисли.
Важно е да уточним някои факти, които повечето медии, съзнателно или не, но не отразяват. Между партиите, участващи в реформаторския блок, няма коалиция. Уверявам ви, че не водим разговори за такава с партиите в него. Целта на това обединение е създаване на базисна платформа за реформиране на държавата, възстановяване на държавността, гражданствеността, демонтиране на олигархията. В този смисъл Зелените не са там, за да разпределят 1, 2 или други проценти, нека неправилното журналистическо отразяване в тази насока да не ви заблуждава. Ние не водим разговори за съвместно управление, а за концепция как да се преустрои държавата, която да обедини нашето разединено общество. Говорим за липсващия фундамент на държавата и неговото изграждане. Това, че определени хора се опитват да ни свързват с някакви коалиции, не отговаря на истината. Този блок е граждански и целта му е да работи съвместно с НПО и всякакви партии, готови да градят държавата на основата на тези принципи. В това отношение интерес за участие в блока са изразили и други партии споделящи подобни убеждения.
Нормално е обаче, когато на едно място се съберат повече партии, журналистите да търсят темите за коалиции, избори, проценти и мандати. Особено във времето на една динамична и експлозивна политическа обстановка и анонсите за това как партиите от дясно ще се обединяват. Това като че ли допълнително засилва журналистическия глад за новини и те набързо сложиха знак за равенство между този блок и Зелените.
И понеже този въпрос ще продължава да бъде повдиган във времето, независимо дали е актуален или не, натискът към политическото ръководство на ПП “Зелените“ за ясно решение относно евентуална бъдеща коалиция с партиите от „реформаторския блок” ще нараства. Именно това е и причината, поради която бих искал да развия темата по-задълбочено. Тук трябва да споделя, че дори и сред симпатизантите и членовете на Зелените не всички мислят еднакво. Някои реагират с изказвания от типа „повече няма да гласувам за вас”, други – с „от кога чакам този мъдър ход”. Уви, дори и в нашите редици мненията се различават. Зелените имат различни виждания относно взаимодействието с така наречените „партии на статуквото” и има вътрешен дебат на всички нива – симпатизанти, членове, ръководство.
За мен, и тук вече говоря в личен план, решенията следва да се вземат след широко обсъждане със симпатизантите и вътрешно допитване до членовете. Тук не бих искал да се ангажирам с прогнози доколко след едно решение, базирано на широко допитване, ще бъдат удовлетворени всички виждания. Може една група симпатизанти да не остане доволна от решението на мнозинството. Какво правим тогава? Способни ли се сме на демократично действие самите ние в индивидуален план и способни ли сме да чуем аргументите на отсрещната страна?
Бих искал да споделя двете различни позиции за бъдещото ни поведение, споделени от нашите симпатизанти, съмишленици и членове, без претенция за изчерпателност и оставяйки темата отворена:
1. Зелените е нужно да съхраним своята чистота и да не се свързваме с партии, които са имали даже и най-малкото прегрешение в своето минало. Ние имаме своя път и налагаме своя образ, своята политика. Всяко обвързване ще ни „омърси”.
2. Зелените не можем да се самоизолираме от околния свят и ако искаме нашите „зелени” политики да се осъществят на практика и да се приемат от Народното събрание като реални законопроекти, е необходимо да взаимодействаме с другите реални политически субекти, които могат да подкрепят тези политики – с други думи, следва да работим за създаването на основата на по-малък или по-голям политически консенсус/подкрепа около тях. Това не изключва, а може и да изисква явяването в коалиции, стига да не са основани на безпринципни договорки и компромис с нашите каузи.
И сега една лична позиция неангажираща Зелените, като цяло. Каквото и решение да вземем, не можем да избягаме от собствените си съграждани. Измежду тях, освен всички останали, са и голям брой сини симпатизанти, които като нас идват и присъстват на природозащитните протести – имам доста лични приятели твърди сини, ДСБ-ри и т.н., които са кажи-речи на всеки природозащитен протест, включително на тези за шистовия газ. Спомням си съвместните акции срещу Белене. Спомням си как стояхме на щандовете за регистриране на нашия зелен комитет срещу атомните централи, колко такива „сини” симпатизанти се подписаха за нас и какъв значителен процент от подписката за регистрация бяха – нали говорих кажи речи със всеки подписващ се, докато бях на щанда.
Не би било редно да им казвам с менторски тон – вашата партия е „доказано престъпна”. И аз съм от тези, които след правителството на Костов се заклех вече никога да не гласувам за „сините”. Стоял съм пред и зад прозорците на МОСВ да протестирам за Пирин (2000), за защитените територии (когато приеха закона за защитените територии през 1998, направихме акция с изгарянето на ковчега на защитените територии) или пък когато пак по това време ни изпратиха полиция на информативни разговори, за да бъдем сплашвани със заканите „защо се занимавате с Горна Арда, защо се занимавате с Козлодуй, вие знаете ли, че ви следим и знаем всичко за вас?” (все едно комунизмът не си беше отишъл). Всеки като мен си има лична история за това синьо управление и може да я разкаже. Аз съм водил много спорове с мои приятели симпатизанти от тези партии, като се старая да уважавам и тяхното мнение. И така, предпочитам да търсим навсякъде разума, нормалността, да търсим на тази основа обединяващото и да не се превръщам в съдник там, където все още има следа от първите две. Иначе рискувам да се превърна в ментор и разединител. Надявам се да бъда разбран правилно.
И накрая малко follow-up. В групата „Зелените във Фейсбук“ https://www.facebook.com/groups/zelenite/ ще продължавам да споделям някои лични впечатления от срещите си с тези партии, като се надявам до седмица да имаме необходимия капацитет да стартираме представения от мен по Дарик радио отворен интернет форум за събиране на предложения по 12-те точки от платформата. Вчера коментирахме, че там ще имаме нужда от доброволческа помощ за модериране на форума и систематизиране на всички предложения. Идеята е създаването на тази платформа да не бъде продукт ограничаващ се единствено до едни затворени срещи от партийци и експерти. Това, което постигнахме до момента е, че тези 12 точки включват всички Зелени теми.
Още веднъж благодаря за отделеното време и отправените писма. Моля споделяйте и в бъдеще вашата визия за нашето общо развитие. Вашите мнения и предложения са изключително ценни за нас.
С уважение,
Андрей Ковачев
Съпредседател
ПП “Зелените“
Аз за себе си съм решила, че няма да гласувам за зелените, преди да узреят.
Наивитет е да се мисли, че Меглена Кунева ще работи за отстраняването на олигархията и възстановяването на държавността, защото тя е типичен представител на тази олигархия, на така наречената „управляваща класа“ или на така наречената „партийна аристокрация“.
Жалко за така наречените „зелени“, защото родината ни има нужда от зелената кауза.
Внимавайте с компромисите, по пътя към властта. Някои от тях са недопустими, какъвто е този реформаторски блок.
Фундамента на държавата ще го търсим с тези, които я унищожиха, чрез престъпната приватизация?
Господи!
Това не е никакъв реформаторски блок, а просто едно съглашение, за да могат неуспелите партии да вкарат по десетина депутата в парламента и нищо да не се промени.
Привет на всички,
хубаво е че е започнала такава дискусия по темата защото партия Зелените според мен трябва да е изключително наясно какво прави в този момент.
Моето мнение е че участието на ПП Зелените в реформаторския блок, и евентуално след това във парламента и правителството е исторически шанс за Зелените и може би последна възможност да се спре тоталното унищожаване на нашата природа. Защото вече всички разбират че единствено с възможността да се влияе върху правителството и парламента това реално може да се случи. В противен случай ще си стоим отстрани с нашия под 1 % и ще говорим колко сме прави и колко сме чисти, и колко са мафиотизирани другите, това обаче няма да спре унищожаването на природата, нито ще изгони мафията от властта.
Естествено бързам да кажа че и аз не съм за безпринципни коалиции – на всички ни писна от тях (и то не само в политиката), но акцента тук е на безпринципност, не на коалиция. Но мисля че в този случай задължително трябва да се мисли стратегически и да се види голямото, а не да се търсят дребните кусури в другите – този отвратителен български патент. Струва ми се изцяло погрешно в този дебат Зелените да акцентират основно на това реформаторския блок да не бъде наричан десен. Аз самият съм десен, но не съм гласувал за ДСБ досега защото те според мен не бяха истински десни. Самия дебат за дясно и ляво в България е смешен – в страна в която има 200 партии и левите въвеждат 10% плосък данък, а десните усърдно подкрепят чисти монополи.
И другото важно нещо -намирам също така за изключително зловредна тезата че всички други са омърсени, а само ние сме чисти. Уви, това не е така, и всички знаем че дори и в прородозащитата нещата не стоят така и едва ли има някой без „малки прегрешения“.
Моето мнение е че ще бъде крайно безотговорно Зелените да пропилеят с лека ръка възможностите които ни дава настоящата политическа ситуация.
Благодаря за обясненията. Мисля, че трябва да реагирате по-решително при подобни прояви на съмнения у избирателите. Я си представете какво ще бъде, когато започнат да ви заливат с компромати.
Имам и един въпрос. Щом много сини подкрепят вашите инициативи, не е ли по-честно да привличате тези хора за ваши избиратели? А не веднага да се мисли за коалиция на принципа „хайде да гласувате едновременно за нас и за тези и тези, защото всички сме свестни“.
Първо – Ендрю, благодаря, че изясни официално въпроса за коалирането. Той е най-често задаваният около мен тези седмици – сега ще препращам приятели да четат направо тук.
Второ – по личната част, едно лично чудене и от мен. 😉 Реформаторският блок десен ли се води? Ако да – как биха се вписали „Зелените“, като партия със силна социална платформа, в „дясното“ пространство?
(Разбира се, винаги може да се успокоим, че в България „дясно“ и „ляво“ не значи нищо. Пример: „лява“ партия въведе плоския 10-процентов данък – типична „дясна“ политика.)
Ако реформаторският блок е с гражданска насоченост – както пишеш по-горе – без да се самоопределя в категории „ляво – дясно“, чуденето ми отпада.
~
И една добавка към позиция 1 горе (която е близка до моята в момента):
Проблемът ми за евентуалното коалиране не е толкова заради „прегрешенията“ на съществуващите партии в миналото – проблемът ми е с настоящите им кадри и ръководители. Аз (за разлика от теб) не ги познавам, не съм работил с тях и съответно не мога да гарантирам пред приятели, че са читави хора – така, както гарантирам за вас.
Едно възможно решение е ПРЕДИ да се заговори сериозно за коалиране, да се направи „запознаваща кампания“: представяне на основните действащи лица в другите партии, с техните реални граждански приноси. И то – от външни наблюдатели (например активните НПО), а не от вътрешните партийни пиари.
Останалите проблеми – като пренасянето на бъдещите „прегрешения“ на една коалиция върху ВСИЧКИ в нея, все едно кой ги е допуснал (а българският избирател има удивително злопаметно око за прегрешенията 😉 – сигурно сте ги дискутирали достатъчно, няма нужда и аз да наливам в мелницата.