Една година след ядрената катастрофа във Фукушима, Ребека Хармс – съпредседател на Групата на Зелените в Европейския парламент – посещава Япония. Обикаля страната заедно с активисти на японското антиядрено движение, което се радва на все повече поддръжници.
Цяла седмица тя записва в дневника си своите впечатления – всичко, което чува и вижда, което я тревожи и трогва. Получава отговор на много въпроси.
Мислите си, че това е някакъв скучен политически дневник? Или че е пропаганда на антиядреното движение? Нищо подобно. Книгата се опитва да покаже какво се случва в Япония в резултат от преживяното тройно бедствие – земетресение, цунами и ядрена авария. Днес 80% от населението на Япония подкрепят отказа от използване на атомна енергия. Протоколите от разговорите със селяни, родители, учени и жители на района около Фукушима показват какво се крие зад тази дискусия. Във Фукушима нещо, което беше смятано за невъзможно, стана възможно.
Струва си човек внимателно да слуша Ребека, особено когато става дума за атомна енергия. Тази малка книга трябва да бъде прочетена – също така от онези, които и до днес продължават да мислят, че отказът от използването на атомна енергия е невъзможен.
Етикети: АЕЦ
