Позиция на Сдружение „Болкан Асист” и група граждани и неправителствени организации, относно изказаното от министър-председателя, г-н Бойко Борисов, мнение за референдумите и необходимостта да се запази кворумът за действителност и изказаното от заместник министър-председателя, г-жа Румяна Бъчварова, мнение за необходимостта от високия праг за валидност
По повод изразените от министър-председателя и от заместник министър-председателя мнения във връзка с референдумите, че е добре да се запази кворумът за действителност (за да „не ни залеят” безброй популистки предложения) и че високият праг на валидност пази демокрацията,
бихме искали да заявим следното:
1) Изискването за кворум (за минимален брой гласували на референдум) пази не демокрацията, а статуквото и предоставя възможност на противниците на даден референдум да агитират за неучастие / за бойкот на референдума!
2) Регламентираното в българския закон изискване в референдума да са участвали поне толкова граждани, колкото в последните парламентарни / местни избори, е нелогично и несправедливо, защото не можем да сравняваме кампанията, която всички политически партии целенасочено разгръщат преди избори сред потенциалните си избиратели, с кампанията за един референдум (за която липсват както финансови средства, така и ясни правила и процедури в закона). Това изискване е уникално и несъизмеримо с европейската и международна практика за провеждане на референдуми (което е видно от приложената към позицията сравнителна таблица)!
3) Като имаме предвид, че в последните парламентарни избори (октомври 2014 г.) са участвали 3 500 585 души, би следвало да очакваме и в предстоящия референдум да участват поне толкова, за да признаем резултатите. Това означава, че ако в референдума участват само 2,5 / 3 милиона избиратели, той няма да бъде признат за действителен (и гласовете на всички тези хора ще бъдат пренебрегнати), въпреки че през май 2014 г. българските евродепутати бяха избрани само с 2 361 943 гласа. Тоест, ще се окаже, че за референдума се изисква по-голяма легитимност, отколкото за нашите представители в Европейския парламент!
4) Разбирането, че с референдума трябва да гарантираме мнението на мнозинството е неактуално и неприемливо за съвременните условия, защото нито една политическа сила не може да твърди, че е избрана с гласовете на мнозинството от избирателите, които по данни на ЦИК са 6 858 304 души. Още повече, че като демократична държава и страна членка на ЕС, България трябва да защитава правата и интересите на всички обществени и социални групи и малцинства (не само на мнозинството) и да търси консенсус по важни обществени въпроси!
И не на последно място, в повечето страни, в които се провеждат референдуми и граждански инициативи, праговете/ограниченията са минимални или липсват (както е видно от приложената сравнителна таблица), защото пряката демокрация е инструмент на активните граждани, които никога не са мнозинство, но именно те са двигател на прогреса!
Призоваваме премиера, вицепремиера и всички народни представители и политици да съдействат за намаляване на кворума и за приемане на такива промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление, които действително ще го превърнат в инструмент на гражданите, тъй като в сегашния му вид законът е приложим само за големите политически партии!
Писмото е подкрепено от следните граждани и неправителствени организации:
Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда, София
Антоанета Божикова, Технически университет, София
Апостол Стойчев, Асоциация за стратегическо управление „Делфи”, Бургас
Боян Коларов, Сдружение „Граждани в повече”, Добрич
Владимир Недев, Граждански клуб „ЛИПА”, Стара Загора
Вяра Мисчиян, Сдружение „Съюз на инвалидите – Дружество Пловдив”, Пловдив
Галина Петрова, Сдружение „Светлина и за нас”, Търговище
Георги Петров, Асоциация „Съвременни читалища”, София
Григор Григоров, Център „Образование за демокрация”, Пловдив
Диана Якимова, Сдружение СИДУРО, Опака
Димитър Кирилов, гражданин, Бургас
Зара Клисурова, Българска асоциация на фермерите, Сопот
Здравко Сечков, Фондация за реформа в местното самоуправление, София
доц. д-р Иван Райчев, Сдружение „Екопосоки 21”, Плевен
Ивайло Хлебаров, Институт за пряка демокрация, София
Илиян Пламенов, „Екофорум за устойчиво развитие”, София
Йордан Петров, Сдружение „Младежи, образование и общество”, Горна Оряховица
Калина Митева – Павлова, архитект, Варна
Любомир Вълков, Фондация „Астика” Бургас
Митка Георгиева Сдружение „Усмивка”, Бургас
Невена Маджарова, Сдружение „Клуб на НСО”, Търговище
Радостина Якимова, Фондация “Общество и сигурност”, София
Ралица Пушева, Фондация „Крокус”, Бургас
Саня Конакчиева, Сдружение „Настоящи и бъдещи майки”, София
Светла Янчева, Родителска организация „Заедно за децата на Търговище“, Търговище
Свилен Андреев, Сдружение „Знание”, Ловеч
Славея Христова, Сдружение „Болкан Асист”, София
Соня Христова, Общинска администрация Ловеч
Стефан Чертоянов, Сдружение „Моята община”, Стара Загора
Юлиян Чолаков, Организация „СОПА”, Варна
Калин Ангелов адвокат от Софийска градска колегия
Политическа партия “Зелените”
