Гражданите на област Долж в Румъния не желаят рисковете от нова мощност в АЕЦ “Козлодуй”. На 31 януари в Университета в Крайова се проведе обществена дискусия по повод намерението на Българската държава за изграждане на нова ядрена мощност – 7-ми блок в АЕЦ “Kозлодуй”. Събитието бе организирано от Природозащитната група на Университета на Крайова и неправителствената организация Prodemocratia. Залата с 300 места беше изпълнена с граждани с различна възраст и образование, юристи, лекари, университетски преподаватели от Университета в Крайова, Университета по медицина и фармация, Факултета по земеделие и агрономия, изследователи по химия и физика, представители на местната администрация, студенти и ученици, членове на НПО и граждански организации, търговски съюзи, членове на Камарата за търговия и индустрия на Крайова, граждани на Крайова, Дабулени, Калафат, Бачет, Валеа Станкиулуи и Брака.
От българска страна като лектори участваха инж. Петър Пенчев от АСС “Анна Политковская”, Албена Симеонова, председател на “Фондация за околна среда и земеделие”, проф. Никола Янков от Стопанската академия в Свищов и д-р Петър Кърджилов, експерт комуникация при рискове и кризи от ПП “Зелените” – всички членове на Българска анти-ядрена коалиция. Модератор на срещата беше проф. Ади-Мария Симоиу, експерт по химически оръжия и бивш член на Организацията за забрана на химическите оръжия към ООН.
Проф. Симоиу откри дискусията с информация за недемократично обявено и проведено “обществено обсъждане” на проекта за блок 7 в АЕЦ “Козлодуй”, състояло се на 19-ти ноември миналата година в кметството в Крайова. Тя разказа, че е разбрала за събитието със същото заглавие като настоящото – “Строителството на реактор от трето поколение в Козлодуй, България” – на път за работа 20 минути преди неговото начало. Среща е била очевидно нарушаване на демократичните принципи за достъп до информация и изразяване на мнението на всички граждани. Крайова е била представена от 7-8 румънци, а българите са били 6 пъти повече.
Проф. Аурора Руис свидетелства, че поканените представители на румънски общини са били поканени само да присъстват и инструктирани да не изразяват мнение. Проф, Симоиу поисква прекратяване на това “обсъждане” и насрочване на ново, съгласно демократичните процедури. Следват няколко информационни срещи с колеги от университета и браншови организации и настоящата публична дискусия на 31-ви януари. Целта на последната бе гражданите на Крайова и близките населени места да се запознаят с ядрените рисковете и да инициират местен референдум за подкрепа или не на новия реактор в Козлодуй. Позицията за организиране на референдум за “Козлодуй 7” се поддържа от редица учени, граждански и неправителствени организации в Румъния.
Срещу ядрената енергия като енергиен източник се изказа проф. Габриел Корнеану, специалист по радиобиология и алтернативни енергийни източници. Той заяви, че алтернативните източници на енергия, се основават на солидна документация и сериозен напредък, и предложи сътрудничество за нов надежден проект между румънски, български, финландски и немски учени в областта.
Инж. Мариан Трандафиреску, председател на Румънско гражданско общество в Долж, представи накратко историята на блокове 1 до 6 в Козлодуй и заяви, че уважава законното прави на България да развива своя политика за енергийна независимост, но изтъкна рисковете от ядрените електроцентрали в световен мащаб и спомена новите заплахи за АЕЦ, идващи от терористичните движения и атаки. Според него, в областта на енергетиката трябва да се развиват нови проекти, които създават работни места и са безопасни за околната среда.
Стоика Клара, президент на клуб Prodemocratia, Крайова изтъкна необходимостта от подаването на коректна информация към румънските граждани, като им да им се даде възможност да кажат „Да” или „Не” на проекта.
Според Мариус Григореску, професор по физика в Националния колеж “Elena Kuza” в Крайова изрази позиция в подкрепа на ядрената енергия, но само при детайлна оценка на рисковете и качествена система за защита. Той настоя местните власти да съдействат за организиране на референдум, на който, на базата на коректна информация, гражданите да подкрепят или отхвърлят проекта “Козлодуй 7”.
Журналистът от “Ora del Doij” Кристиан Воику попита какъв тип реактор се предвижда за новата мощност и има ли изследване, сравняващо различните типове реактори по параметрите ефективност, разходи, сигурност и безопасност. Той обърна внимание на факта, че България вече произвежда твърде много енергия и иска чрез АЕЦ да остане енергиен износител, и попита дали съществува изследване на разходи срещу ползи, в което да са включени всички рискове, включително управлението на радиоактивните отпадъци. Воику също се обяви в подкрепа на местен референдум, основан на вярна и прозрачна информация към обществото.
Мариан Трифан, президент на гражданската организация “Mihai Viteazu” в Бечет, повдигна въпроса за сеизмичните рискове, които не могат да бъдат прогнозирани и радиоактивната вода от отпадъците. Като припомни терористичните атаки от 11-ти септември, той попита дали Българската държава може да гарантира на румънските граждани, че в Козлодуй не може да се случи терористична атака. Г-н Трефан отбеляза също рисковата близост до Козлодуй на американската военна база в Девеселу. Той каза, че никой и нищо не може да спре една ядрена катастрофа и разрушителните последици от двете страни на Дунав. Затова, за него всчки логични факти водят до едно заключение: „Не на Козлодуй 7”.
Проф. Мануел Амзоиу от Техникума по хранителна промишленост в Крайова попита колко души ще трябва да бъдат евакуирани в случай на инцидент и какво ще се случи с евакуираните, които ще загубят своите сомове и работа.
Проф. Михаела Рескеану от Националния колеж Ниолае Балкеску зададе особено важния въпрос има ли законова основа, според която в случай на ядрена авария строителят Westinghouse или Българската държава да са задължени да изплатят компенсации на Румъния.
Джорджита Василика, общински съветник от Крайова попита защо българските власти вземат предвид само ядрената енергетика и пренебрегват възобновяемите енергийни източници.Тя посочи, че след строителството на 7-ми блок България ще произвежда много повече от вътрешните си нужди и попита дали е оправдано излагането на ядрен риск на населението на България и Румъния за производство на енергия за износ.
Илие Вигару, електроинженер и компютърен специалист от Камарата по търговия и индустрия в Крайова, попита каква е позицията на българските власти предвид факта, че все повече развити страни се насочват към изключване на всички ядрени реактори и използване на възобновяеми източници. Той посочи Австрия, която стана първата страна, свободна от ядрена енергия и Германия, която ще направи това в 2020 г.
На 29-ти януари министър Ивелина Василева одобри Доклада по оценката за въздействието върху околната среда на проекта за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ “Козлодуй”, въпреки редица пропуски, неточности и манипулативна информация в него. В решението не се отчитат отрицателните становища на членовете на Българска анти-ядрена коалиция Екологично сдружение “За Земята”, Greenpeace България, Фондация за околна среда и земеделие, Петър Пенчев и Петър Кърджилов. Заинтересованите страни ще обжалваме това решение в съда.
Зелените подкрепяме северните си съседи в правото им да проведат референдум за това дали да продължават да живеят в риск от голяма ядрена авария. Считаме, че те са в пълното си право да претендират като минимум за много сериозно застраховане и компенсации. В България Зелените активно работим срещу реализацията на безумието да бъде построен седми блок в АЕЦ “Козлодуй”, защото ядрената енергетика означава опасност за живота, здравето, природата, икономиката, означава енергийна зависимост, корупция и милиарди левове разходи за българските граждани, означава заробване на хиляди поколения в бъдещето с опасността от радиоактивните отпадъци.
Зелените призоваваме управляващите в България да прекратят проекта “Козлодуй 7” и да начертаят стратегия за устойчиво развитие на енергетиката у нас, което да е безопасно за живота и здравето на гражданите, да не е в тежест на поколения данъкоплатци и да води до реална енергийна независимост – на нива община, производство и домакинство.
