Позиция на ПП „Зелените“
15.01.2015
Вече повече от 6 месеца след най-голямата финансова измама в България – фалитът на КТБ – все още няма политическо лице или държавен орган, което да е поело каквато и да отговорност за случилото се. Нещо повече – дори тези, които по закон носят тази отговорност – ръководствата на Българска народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН), – в един глас заявиха, че законът не им е дал достатъчно правомощия да надзирават финансовата система и затова не могат да носят никаква отговорност. За сметка на това и двата регулатора удобно си намериха „виновник“ за несвършеното от тях в лицето на медиите, които „клатели стабилността“. Първоначално БНБ излезе с гневни декларации и заплахи срещу резонните въпроси на „Биволъ“ за „гнилите ябълки“ в банковата система. От вчера топката бе поета и от техните колеги от КФН, които наложиха безпрецедентната глоба от 160 хил. лв. на „Економедиа“ за това, че е „манипулирала пазара“, разкривайки неудобната истина за КТБ. По информация от медиите, предстоят подобни санкции и за „Биволъ“ и Mediapool. Oчевидно призваният да следи за финансовата стабилност регулатор си е избрал ново амплоа – да контролира и следи (част от) медиите в България и да ги наказва, ако не са му симпатични.
Тази „медийна активност“ на институцията ръководена от Мавродиев ярко контрастира с нейната пасивност през всичките години, в които се надуваше балонът КТБ, довел до фалита й в началото на лятото. Въпреки че все още регулаторът не е обявил публично какви са загубите на надзиравания от него небанков финансов сектор от фалита на КТБ, по неофициални данни, сумата надхвърля значително половин милиард лева. Въпреки това Мавродиев също се обяви за „невинен“ тъй като според него, КФН имала по-малко правомощия по отношение на КТБ и от ветеринарния контрол. Удобно обаче забрави да сподели кой одобряваше множеството публични емисии на самата КТБ и компании, свързани с нея в рекордно кратки срокове? Кой трябваше да следи за системния риск и да забележи огромната за българските мащаби сума, инвестирана в групата КТБ чрез капиталовия пазар от различни поднадзорни на КФН лица. И не на последно място – кой трябваше да следи за истинските пазарни манипулации, чрез които различни компании от групата КТБ формираха кухи обороти и печалби, създавайки невярна представа за стойността на компаниите и книжата им? Както се вижда, всичко това не е било в прерогативите на ветеринарния контрол.
Досегашната дейност на ръководствата на КФН и БНБ ясно показва, че поставянето начело на независимите финансови регулатори на ярко изразени партийни кандидатури води до трайно негативни резултати и превръща колективните по замисъл регулатори в слепи инструменти за прокарване на интересите на лицата, които ги ръководят, както и на тези които са ги издигнали. Това, в комбинация с пълната безотговорност, а често и некомпетентност на тези ръководители, не позволява на регулаторите да забележат дори огромни по мащаба си финансови измами, какъвто е случаят с КТБ.
Според нас оставянето начело на най-важните финансови регулатори на трайно компрометирани лица като Иван Искров и Стоян Мавродиев е сигнал за всички граждани на България, че случаи, подобни на КТБ, могат да се повторят, без някой да забележи и без никой да е виновен. Как да сме сигурни, че Искров, който твърди, че не е знаел какво става в самата БНБ, знае какво става в другите банки? Как да сме сигурни, че Мавродиев, който очевидно не се вълнува от капиталовия пазар и предпочита да надзирава медиите, следи дали пенсионните фондове се управляват в интерес на осигурените. Едва след като на техните места бъдат поставени доказани професионалисти, необвързани с партийни и олигархични кръгове, можем да се надяваме, че ще започне новото изграждане на регулаторните органи като независими и справедливи институции.
