22.08.2014
Наводненията от този летен сезон показаха редица нерешени проблеми. Създаването на Плановете за управление на риска от наводнения очевидно е по-бавно от нуждите, а обществеността не е ефективно включена в тяхното изработване и няма гаранции, че мерките им ще са ефективни.
С продължение на десетилетия е застроявано в заливните тераси на реките, което е безотговорна политика.
Повечето от реките са дигирани с цел да се предпазват земеделските земи в заливните тераси от периодични заливания, като това променя естествения хилядолетен режим в тези тераси и лишава реките от естествения обем за поемане на високи води – грешна политика по управление на реките през целия период на комунизма след 60-те години на 20 век. Това неминуемо води до засилен риск от високи вълни и преливане през дигите в най-долните течения на реките, където те вече нямат наклон, както беше в случая с Мизия.
Водосборите на реките се обезлесяват масирано – последните години масовите сечи станаха практика – законни, на ръба на закона или просто бракониерски. Отиват си последните вековни гори и вече няма какво да акумулира валежите и да задържа водата, за да не се стича тя стихийно по склоновете и да унищожава инфраструктура и жилища по поречията в населените места. Ключова мярка е да се наложи мораториум върху сечите в защитните и охранителни гори, чиято цел е именно да предпазва населението от природни бедствия като наводненията.
Язовирите продължават да се управляват неадекватно – сегашната система за изготвяне на аварийни планове одобрявани от бившата гражданска защита (сега Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР) е явно неефективна. Липсва единна система за управление и контрол на нивате. Никой не е задължил собствениците или ползвателите да имат системи за автоматично наблюдение на нивата им или да се изгради такава централизирано с помощта на дистанционни методи.
Зелените предлагаме няколко спешни мерки за превенция на наводненията.
Във връзка с изсичането на горите да бъдат предприети следните ключови инициативи:
– Да бъде приета със заповед на Министерски съвет забрана за износ на необработена обла дървесина с произход от държавните гори.
– Увеличаване площта на защитните и охранителни гори и уточняване статута им на ползване за целите на опазване на населението от природни действие.
– Да се възстановят всички горски контролни пунктове. Да се възстановят мобилните екипи за контрол на незаконни сечи, като налаганите от тях глоби да попълват бюджета на контролния орган.
– Съвместно с неправителствените организации, да се доработи стратегията за адаптация към климатичните промени, която да бъде приета в мандата на служебното правителство.
– С решение на Министерски съвет да се възложи на Министърството на околната среда и водите да категоризират всички територии в терасите на реките, включително и на тези попадащи зад съществуващи диги, като заливаеми тераси и да стартира изготвянето на карта на тези територии. С решението си МС да задължи Министъра на регионалното развитие, на основания чл. 146 от Закона за водите, забраняващ всяко строителство на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките, да отрази в кадастралните карти тази информация. Мярката цели да се създадат предпоставки за устойчиво управление на реките, да се прекрати всяко ново строителство в рискови зони и да има условия в бъдеще за въстановяване на заливаемостта на речните тераси с цел ползването им като ретензионни обеми след премахване на диги или инсталиране на шлюзове.
– Да се създаде междуведомствена работна група (МОСВ, МРРБ) с гражданско участие, която спешно да изготви проект за Наредба за безопасност на язовирите и хидротехническите съоръжения, която да предвиди всички елементи посочени по-горе, но и включваща изготвянето на пълен воден кадастър на всички язовири.
– Да се организират поредица от кръгли маси с участие на басейновите дирекции, неправителствени организации, собственици на язовири, БАН и други научни и образователни институти, хора от засегнатите селища, на които да се координира изработването на Плановете за управление на риска от наводнения в четирите басейнови дирекции. Да се сподели напредъкът с обществеността и да се тества адекватността на предвидените мерки спрямо обществените нужди.
– Да се приемат поправките в Наредбата за реда за създаване и организация на дейността на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, предложени от Пожарна безопасност и защита на населението и съгласувана с Национално сдружение на общините в България и представители на доброволните формирования.
– Създаване на естествени ретензионни обеми в речните течения и включването им в плановете – места, където реките да се разливат при високи вълни чрез премахване на дигите или шлюзове към заливните тераси на реките. Това да бъде съпроводено с нова политика за изграждане на диги – не покрай речното легло, а защитаващи границите на населените места в околностите на тези заливаеми територии/ретензионни обеми, за което ще е нужно да се планират нужните средства от държавния бюджет и програмата за регионално развитие.
„Съвместно с неправителствените организации, да се доработи стратегията за адаптация към климатичните промени, която да бъде приета в мандата на служебното правителство.“ – това е практически невъзможно! Съвсем възможно е, обаче, в рамките на мандата си служебното правителство да осигури следното:
1. Изпълнение на член 3, алинея 4 от Закона за ограничаване на промените в климата (ЗОИК), за създаване на „Национален експертен съвет по изменение на климата като консултативен орган към министъра на околната среда и водите, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на регионалното развитие, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Държавна агенция „Национална сигурност“, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската академия на науките, Националното сдружение на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност има пряко отношение към ограничаване изменението на климата.“
2. Изготвяне на проект на национална стратегия за основните мерки за адаптация към последиците от изменението на климата – съгласно член 9, алинея 1 от ЗОИК, във възможно най-кратък срок, и да започне обществено обсъждане на този проект.